Постинг
09.07.2017 19:19 -
нещо..друго..
Автор: saankia
Категория: Хоби
Прочетен: 1992 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2017 19:22
Прочетен: 1992 Коментари: 6 Гласове:
4
Последна промяна: 09.07.2017 19:22
КАСИДА* ЗА РОЗАТА / Федерико Г Лорка
Розата
не търсеше зората:
самата тя вечност на храста си
търсеше друго нещо.
Ни мрак, ни познание
търсеше:
предел между пръст и мечта,
търсеше друго нещо.
Розата
не търсеше розата.
Несменна, там, в небесата,
търсеше друго нещо.
от мен..
The Power of Goodbye- Madonna
https://youtu/NHydngA5C4E
цитирайThe Power of Goodbye- Madonna
https://youtu/NHydngA5C4E
Enigmatic -Deep progressive -mix
цитирайЛюбовта на Шамс и Руми
През един августовски ден на 1244 г. 36-годишният Руми, вече признат учен и религиозен водач, среща тайнствения дервиш Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз) – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки.
Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил.
Тих бъди и издърпай
тръна на съществуването
от твоето сърце.
Открий в тишината
градината от рози на твоята душа.
Той е слънцето, скрито
в този облак от думи.
Бъди неподвижен,
Позволи му цялото небе
в огън да превърне.
цитирайПрез един августовски ден на 1244 г. 36-годишният Руми, вече признат учен и религиозен водач, среща тайнствения дервиш Шамсуддин Табризи (в буквален превод – Слънце на вярата от Табриз) – тогава около шейсетгодишен, и тази среща разтърсва из основи живота му. Никой не знае откъде идва Шамс, видът му е дрипав и опърпан, а маниерите му са груби и резки.
Шамс взел от Руми книгите и учебниците и му рекъл: “Време е да живееш това, за което само четеш.” и ги захвърлил във водата. Казват, че така се запознали. Дервиш или скитащ мистик – Шамс е напреднал суфи, поел по духовния път на Любовта. Високо развити духовно, всеки от тях разпознава в другия довереника, когото е търсил.
Тих бъди и издърпай
тръна на съществуването
от твоето сърце.
Открий в тишината
градината от рози на твоята душа.
Той е слънцето, скрито
в този облак от думи.
Бъди неподвижен,
Позволи му цялото небе
в огън да превърне.
Наследството на Руми
Под въздействие на болката от копнежа по Бог, Руми се обърнал към поезията, съставяйки своите произведения:
“Рубайат”– 1659 четиристишия – по тях се пеят песни на суфи събирания и сема церемонии. Някои са писани, докато Шамс все още е бил до поета, други – след раздялата им.
“Диван-и Шамс-и Табриз”– сборник с мистични оди, написани в знак на обич към Шамс. 40000 стиха плод на страданието от раздялата, създаването на Големия диван продължава 30 години от раздялата с Шамс до последните дни на Руми.
“Мас-нави”, неговата главна творба, адресирана до последователя му и бъдещ приемник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27500 двустишия (римувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност.
Казва се, че той често съставял стихове дори в банята или докато се разхождал навън и Хусам ал-Дин ги записвал. Освен поетичните му творби, други произведения на Руми са: “Мактубат” (”Кратки посвещения на Бог”), “Маджалис-и Сабах” (”Утринни съвещания”),“Фихи ма Фихи” (буквално, “това, което е в това”- сборник беседи и разговори).
Лириката, изливаща се от дълбините на сърцето на Руми, е за прослава на Шамс, на Висшата Истина и Любовта. Агонията на раздялата с любимия приятел е сразяваща. Руми осъзнава, че Приятелят, за когото той така копнее, е неговата собствена вътрешна същност, и че Шамс просто я е отразявал кристално ясно. Той се превръща в слънцето, което дава топлина и трансформира сърцата, привлича хора от всички социални прослойки, класи и религии.
цитирайПод въздействие на болката от копнежа по Бог, Руми се обърнал към поезията, съставяйки своите произведения:
“Рубайат”– 1659 четиристишия – по тях се пеят песни на суфи събирания и сема церемонии. Някои са писани, докато Шамс все още е бил до поета, други – след раздялата им.
“Диван-и Шамс-и Табриз”– сборник с мистични оди, написани в знак на обич към Шамс. 40000 стиха плод на страданието от раздялата, създаването на Големия диван продължава 30 години от раздялата с Шамс до последните дни на Руми.
“Мас-нави”, неговата главна творба, адресирана до последователя му и бъдещ приемник Хусам ал-Дин Челеби, съдържа 27500 двустишия (римувани куплети от два стиха) и се състои от шест книги с истории, диалози и беседи, написани в лиричен и забавен стил, изпълнен с богата образност.
Казва се, че той често съставял стихове дори в банята или докато се разхождал навън и Хусам ал-Дин ги записвал. Освен поетичните му творби, други произведения на Руми са: “Мактубат” (”Кратки посвещения на Бог”), “Маджалис-и Сабах” (”Утринни съвещания”),“Фихи ма Фихи” (буквално, “това, което е в това”- сборник беседи и разговори).
Лириката, изливаща се от дълбините на сърцето на Руми, е за прослава на Шамс, на Висшата Истина и Любовта. Агонията на раздялата с любимия приятел е сразяваща. Руми осъзнава, че Приятелят, за когото той така копнее, е неговата собствена вътрешна същност, и че Шамс просто я е отразявал кристално ясно. Той се превръща в слънцето, което дава топлина и трансформира сърцата, привлича хора от всички социални прослойки, класи и религии.
.....
Приятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.
цитирайПриятелю, душа на нашите души, без мен не тръгвай ти!
Небе, не се върти без мен. Без мене, месец, не свети!
Земя, ти не бъди без мен, без мене, време, не лети.
Със тебе мил ми е светът, не ме оставяй никой път,
дори към други светове сърцето да те позове.
Юзда, ти коня не гони. Без мене, песен, не звъни.
Не гледйте без мен, очи. Душа, без мене, замълчи.
Сега и вечната луна блести със твойта светлина.
Додето верността е в нас, пред тебе вечно ще съм аз –
подобно топка пред играч – от изгрев, та до късен здрач.
Без мене коня не гони. Не ме напускай, остани.
In the Mood for Love - Shigeru Umebayashi
..................
Не отпускай тетивата.
Аз съм твоята стрела
с четири пера,
все още неизползвана.
Аз съм дума силна,
остра като нож,
а не някое 'ако' или 'може би',
което изчезва в ефира.
Аз съм слънчев лъч пронизващ мрака.
Кой направи тази нощ?
Работилница дълбоко в земята.
Тялото какво е?
Издръжливост.
Любовта какво е ?
Благодарност.
Какво е скрито в нашите гърди?
Смях.
А нещо друго?
Състрадание.
Rumi...
ВЪРВИ И ПАК ЗАСПИ
Върви и пак заспи.
Да, разрешено ти е.
Ти нямаш любов в сърцето си,
върви и пак заспи.
цитирай..................
Не отпускай тетивата.
Аз съм твоята стрела
с четири пера,
все още неизползвана.
Аз съм дума силна,
остра като нож,
а не някое 'ако' или 'може би',
което изчезва в ефира.
Аз съм слънчев лъч пронизващ мрака.
Кой направи тази нощ?
Работилница дълбоко в земята.
Тялото какво е?
Издръжливост.
Любовта какво е ?
Благодарност.
Какво е скрито в нашите гърди?
Смях.
А нещо друго?
Състрадание.
Rumi...
ВЪРВИ И ПАК ЗАСПИ
Върви и пак заспи.
Да, разрешено ти е.
Ти нямаш любов в сърцето си,
върви и пак заспи.